Прочетен: 647 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 23.04.2007 21:26
wurde mich auch freuen,wenn ihr eure solchen Geschichten mitteilt :)
„Светът е оцелял, защото се е смял” - гласи народната мъдрост. Звучи силно. Искрено. Истинско. Но истината се крие далеч не само в римата. Истината е по-надълбоко. В значението. В облагородяващото, животоспасяващо понякога дори действие на смеха и в дълготрайното му проявление- усмивката. Това я прави силно лекарство.
Усмивката прави лицето по-силно. По-красиво. По-устойчиво на ударите на живота. Но само ако е искрена. Ако извира от най-дълбокия и кристалночист извор - щастието. Ето така усмивката може да лекува. Лесно, бързо и безболезнено. Без горчивия вкус на лекарство. Но действието й може да се прояви само там, където тя е добре дошла. Където е приета радушно. Където е очаквана. Тогава тя, подарена с грижовността на най-добрия лекар, внася успокоение в душата на болния и той е готов да понесе всичко, да приеме и най-тежката диагноза, да погълне и най-горчивото лекарство... Защото болният, дори и за миг едничък само, се е почувствал щастлив, усмихнат и обгрижен..А това е единственото, което изтерзаната му душа е жадувала...
Аз неведнъж съм се убеждавала в лечебната сила на усмивката, проявила се в най-подходящия и същевременно най-малко очакван момент. Най-ярко в съзнанието ми се е съхранил един-единствен спомен, който още предизвиква щастлива усмивка в мен и успокоява душата ми. Бях се разболяла, бях се отчаяла повече духовно, но се бях разболяла, бях се отчаяла. Бях забравила, че не трябва да спирам да вярвам и да се усмихвам.... Бях забравила, че една усмивка може да помогне дори там, където лекарството не може.. И то дори за по-дълго време... Но може би подсъзнателно не се бях отказала и не бях спряла да вярвам в лечебната сила на усмивката.... Защото се случи нещо, което ме излекува още в момента, в който го осъзнах като случващо се... Докато чаках реда си при лекарката, нейният мъж ме попита къде уча. Аз му отговорих „Езикова Гимназия, Немски език”. Обожавах този език и заниманието с него, във всяка една форма. Мъжът на лекарката веднага ми каза една немска поговорка, която накара в мен да изгрее слънцето...Arbeit hat bittere Wurzel, aber sьЯe Frucht. (Трудът има горчив корен, но сладък плод.) В този момент аз забравих за всичко друго, усмихвах се и се наслаждавах на този момент... Дишах с жаждата за живот на здравия, усмихвах се с усмивката на щастливия, наслаждавах се със спокойствието на оптимиста... Дишах... Усмихвах се... Наслаждавах се... Бях благодарна на този човек! Защото той не ми каза просто поговорка - той ми подари Усмивка,а тя ме излекува. Тя ми помогна да забравя къде съм и защо бях дошла там, от какво имах нужда. Тя... Тъй мъничката на пръв поглед, но за мен безценна усмивка ми даде всичко, от което имах нужда. Не си спомням какво стана след като влязох при лекарката и какво ми даде тя. Но нямаше и значение. Защото усмивката беше най-силното, което можех да усетя и получа в този момент!
Винаги, когато се сетя за този прекрасен вълшебен момент разбирам, че сама по себе си усмивката не ме е излекувала...Усмивката като най-висше проявление на духовното не притежава физическата сила на лекарство. Тя - дълготрайното проявление на щастието, единствено тя може да зареди духа със слънчевата енергия; силата , необходима на тялото да надмогне болестта...Да надмогне всяка една болест. Винаги. Искрената усмивка. В това е и силата й!
